„Представи си“ на Джон Ленън била „химн на тоталитаризма“
„ На церемонията по откриването на Олимпийските игри в Токио прозвуча една от най-лошите поп песни на всички времена: Да, приказвам за Imagine („ Представи си “) на Джон Ленън, изпята от огромен детски хор и куп звезди “. Така стартира публикация в консервативния New York Post, написана преди два дни от Робърт Барън, помощен епископ на Лос Анджелис (споменатите звезди са Джон Леджънд и Кийт Ърбан).
Епископът, който се показва за почитател на " Бийтълс " и Ленън, изключително го боляло да каже това, само че то било правилно: „ въпреки мелодията и аранжиментът му да са в действителност красиви, текстът е покана за честен и политически безпорядък “.
Той е скандализиран още през цялото време: „ Представи си, че няма парадайс / Лесно е, в случай че опиташ / Няма пъкъл под нас, над нас е единствено небе / Представете си, че всички хора живеят за през днешния ден. “ Преподобният Барън написа, че „ почтено казано “ не можел да си представи нищо по-лошо. Защото да се каже, че няма парадайс или пъкъл, означавало да се каже, че „ няма безспорен аршин за положително и зло - няма метод да се дефинира свястно разликата сред положително и зло “.
Ако се някой се съмнявал в убежденията на римокатолическия свещеник, да погледнел „ десетките милиони трупове, насъбрани през предишния век от хора, които одобриха доста съществено изказванието, че „ под нас няма пъкъл, а над нас е единствено небе. "
Ами „ да живеем за днешния ден “ — не би ли бил химера свят, в който всички просто живеем за през днешния ден, пита риторично духовникът и самичък си дава отговор: „ да, би, само че не забравяйте, че химера безусловно значи „ несъществуващо място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък, с цел да разберем, че то в никакъв случай няма да се сбъдне с нашите усилия - от тази страна на небето “, споделя отецът, който се надява на същото, само че от другата страна на небето.
Тук авторът влиза в известно несъгласие със себе си, тъй като тези тоталитарни режими, които оставиха милиони трупове след себе си, също обещаваха прекрасен живот на следващия ден - когато построят комунизма, или завладеят света — а не през днешния ден, когато би трябвало да преодоляват известни компликации и да спечелят няколко войни. Тоталитарните режими също обещаваха рай (но под други имена) и по-късно, точно както правят и религиите.
" Когато повярваме, че можем да създадем парадайса на Земята, както направиха толкоз доста революционери и мечтатели през последните 200 години - споделя Робърт Барън — тогава в действителност създавахме нещо като ад на Земята “. Тук също е пропуснато, че ад на Земята може да настъпи и по доста други аргументи, с изключение на революциионните мечти. Например при конфликт сред две религии, или даже сред две деноминации вътре в една вяра, както към този момент се е случвало неведнъж и продължава да се случва и сега.
Следва: „ Представи си, че няма страни. / Това не е по никакъв начин мъчно. / Няма защо да убиваш или да умираш. / И даже религии също. / Представи си по какъв начин всички хора / живеят живота си в мир ”.
„ Можех единствено да се усмихвам, до момента в който хорът и знаменитостит пееха написа свещеникът. Да, тук Джон Ленън не е прав, че не е мъчно да се направи, империите може и да престанат да съществуват, както се е случило с множеството от тях — само че за националните държава държави, не е по никакъв начин елементарно да се направи, в случай че въобще е допустимо в обозримо бъдеще. А аргументи, поради които да се убива или да умира, със или без страни — винаги ще се намерят. Например за пари, поради религиозни вярвания, в класова битка — или поради хубавата Елена.
Епископът е запазил най-сериозните си възражения за най-сетне, Джон Ленън също е запазил за финала най-невъзможните си фантазии, на които даже самичък се чуди: „ Представете си, че няма собственост / Чудя се дали можете / Няма потребност от лакомия или апетит / Братство на индивида. “
Това наистина няма потребност от коментар, „ тъй като Джон Ленън беше мултимилионер “, казва епископът. Но въпреки че се афишира за негов почитател, свещеникът пропуща най-важното.
Джон Ленън е написал ария, в която приказва за невъзможни фантазии, а не примерно „ знак верую на Ленъновия комунизъм “, още по-малко програма за деяние след завземането на властта в 4 точки: възбрана на религиите; разпускане на държавите; 3. отмяна на частната благосъстоятелност и задължително побратимяване на цялото население, както надали не го изкарва духовникът.
Ако в действителност беше почитател на Ленън, щеше да знае в какво вярва той. Изпял го е година преди Imagine в песента God: „ Аз имам вяра единствено в себе си. В Йоко и в себе си. Това е действителността ”.
Епископът, който се показва за почитател на " Бийтълс " и Ленън, изключително го боляло да каже това, само че то било правилно: „ въпреки мелодията и аранжиментът му да са в действителност красиви, текстът е покана за честен и политически безпорядък “.
Той е скандализиран още през цялото време: „ Представи си, че няма парадайс / Лесно е, в случай че опиташ / Няма пъкъл под нас, над нас е единствено небе / Представете си, че всички хора живеят за през днешния ден. “ Преподобният Барън написа, че „ почтено казано “ не можел да си представи нищо по-лошо. Защото да се каже, че няма парадайс или пъкъл, означавало да се каже, че „ няма безспорен аршин за положително и зло - няма метод да се дефинира свястно разликата сред положително и зло “.
Ако се някой се съмнявал в убежденията на римокатолическия свещеник, да погледнел „ десетките милиони трупове, насъбрани през предишния век от хора, които одобриха доста съществено изказванието, че „ под нас няма пъкъл, а над нас е единствено небе. "
Ами „ да живеем за днешния ден “ — не би ли бил химера свят, в който всички просто живеем за през днешния ден, пита риторично духовникът и самичък си дава отговор: „ да, би, само че не забравяйте, че химера безусловно значи „ несъществуващо място “. Можем да мечтаем за такова общество, само че би трябвало да имаме здравия разсъдък, с цел да разберем, че то в никакъв случай няма да се сбъдне с нашите усилия - от тази страна на небето “, споделя отецът, който се надява на същото, само че от другата страна на небето.
Тук авторът влиза в известно несъгласие със себе си, тъй като тези тоталитарни режими, които оставиха милиони трупове след себе си, също обещаваха прекрасен живот на следващия ден - когато построят комунизма, или завладеят света — а не през днешния ден, когато би трябвало да преодоляват известни компликации и да спечелят няколко войни. Тоталитарните режими също обещаваха рай (но под други имена) и по-късно, точно както правят и религиите.
" Когато повярваме, че можем да създадем парадайса на Земята, както направиха толкоз доста революционери и мечтатели през последните 200 години - споделя Робърт Барън — тогава в действителност създавахме нещо като ад на Земята “. Тук също е пропуснато, че ад на Земята може да настъпи и по доста други аргументи, с изключение на революциионните мечти. Например при конфликт сред две религии, или даже сред две деноминации вътре в една вяра, както към този момент се е случвало неведнъж и продължава да се случва и сега.
Следва: „ Представи си, че няма страни. / Това не е по никакъв начин мъчно. / Няма защо да убиваш или да умираш. / И даже религии също. / Представи си по какъв начин всички хора / живеят живота си в мир ”.
„ Можех единствено да се усмихвам, до момента в който хорът и знаменитостит пееха написа свещеникът. Да, тук Джон Ленън не е прав, че не е мъчно да се направи, империите може и да престанат да съществуват, както се е случило с множеството от тях — само че за националните държава държави, не е по никакъв начин елементарно да се направи, в случай че въобще е допустимо в обозримо бъдеще. А аргументи, поради които да се убива или да умира, със или без страни — винаги ще се намерят. Например за пари, поради религиозни вярвания, в класова битка — или поради хубавата Елена.
Епископът е запазил най-сериозните си възражения за най-сетне, Джон Ленън също е запазил за финала най-невъзможните си фантазии, на които даже самичък се чуди: „ Представете си, че няма собственост / Чудя се дали можете / Няма потребност от лакомия или апетит / Братство на индивида. “
Това наистина няма потребност от коментар, „ тъй като Джон Ленън беше мултимилионер “, казва епископът. Но въпреки че се афишира за негов почитател, свещеникът пропуща най-важното.
Джон Ленън е написал ария, в която приказва за невъзможни фантазии, а не примерно „ знак верую на Ленъновия комунизъм “, още по-малко програма за деяние след завземането на властта в 4 точки: възбрана на религиите; разпускане на държавите; 3. отмяна на частната благосъстоятелност и задължително побратимяване на цялото население, както надали не го изкарва духовникът.
Ако в действителност беше почитател на Ленън, щеше да знае в какво вярва той. Изпял го е година преди Imagine в песента God: „ Аз имам вяра единствено в себе си. В Йоко и в себе си. Това е действителността ”.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ